Смъртта облече балната си рокля
Смъртта облече балната си рокля,
косата си наточи с едър брус,
огледа се, усмихна се доволна,
и затанцува страховитият си блус.
На бойното поле, за нея рай,
тя пиеше шампанското си, кръв!
Души прибираше в поредният гуляй,
щастлива сякаш беше и той пръв...
Оркестъра и бяха канонадите
и виещите, стенещи обречени!
Целуваше тя със любов снарядите
и чаша пълнеше, от трупове посечени...
Танцуваше, Смъртта, със рокля бална -
В началото и беше снежно бяла...
Сега е станала червено - кална
и очертава костеливото и тяло.
И не е спирал танцът и за миг -
Тя не познава думата покой...
Облизва хищно устни със език,
войски поредни идват с боен строй...
Отново ще целува тя снарядите,
и чашата и, вечно ще е пълна...
А хората изчезващи сред кладите
ще приюти и няма да ги върне.
Смъртта е винаги и всеки ден на бал
танцуваща гротескно и опиянена...
Гримира се със гробищната кал,
а роклята... е винаги червена...
27.05.2014.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
