Смъртта ще бъде кратка
Смъртта ще бъде кратка,
уви недей се бори ти,
веднъж го разбери.
Когато гръм удари, ще те порази.
Съдбата вече не те мрази
и знаеш идват на талази
тези буйни стонове тъга
и млада ще е песента.
Недей пролива мойта кръв,
аз ще остана докрай такъв,
чудовищно нечут и необичан,
където вече няма миг покой.
В задгробния живот ще бъдеш
роб или пък господар на този звяр в бутилка
и там сред цялата мътилка
ти можеш да пребъдеш.
Но, уви!
© Атанас Маринов Все права защищены