***(смътно сиво)
Заключени
във сивата си сигурност,
между изронените й стени,
се реят бледи отражения.
Напукани от празнота.
Безцветни рамене превиват
под бремето на смътни мисли.
Изпиват на бездънни глътки
стенещата тишина.
Навън,
през вакуума,
протягат алчни длани -
да сграбчат
цвят
от някоя въздишка заблудена.
Подмятат го. Подритват го.
До сиво.
И… оглушително мълчат.
На своя си език.
Познат единствено на тях
и… самотата…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
