9 сент. 2008 г., 00:20

***(смътно сиво) 

  Поэзия
608 0 18

 

Заключени
във сивата си сигурност,
между изронените й стени,
се реят бледи отражения.
Напукани от празнота.
Безцветни рамене превиват
под бремето на смътни мисли.
Изпиват на бездънни глътки
стенещата тишина.
Навън,
през вакуума,
протягат алчни длани -
да сграбчат
цвят
от някоя въздишка заблудена.
Подмятат го. Подритват го.
До сиво.
И… оглушително мълчат.
На своя си език.

Познат единствено на тях
и… самотата…


 

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??