***(смътно сиво)
Заключени
във сивата си сигурност,
между изронените й стени,
се реят бледи отражения.
Напукани от празнота.
Безцветни рамене превиват
под бремето на смътни мисли.
Изпиват на бездънни глътки
стенещата тишина.
Навън,
през вакуума,
протягат алчни длани -
да сграбчат
цвят
от някоя въздишка заблудена.
Подмятат го. Подритват го.
До сиво.
И… оглушително мълчат.
На своя си език.
Познат единствено на тях
и… самотата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
