Sep 9, 2008, 12:20 AM

***(смътно сиво) 

  Poetry
648 0 18

 

Заключени
във сивата си сигурност,
между изронените й стени,
се реят бледи отражения.
Напукани от празнота.
Безцветни рамене превиват
под бремето на смътни мисли.
Изпиват на бездънни глътки
стенещата тишина.
Навън,
през вакуума,
протягат алчни длани -
да сграбчат
цвят
от някоя въздишка заблудена.
Подмятат го. Подритват го.
До сиво.
И… оглушително мълчат.
На своя си език.

Познат единствено на тях
и… самотата…


 

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??