selene727 (Северина Даниелова)
129 1332
31 июл. 2014 г., 10:40

Снегът ще ме пречисти 

  Поэзия
510 0 10

Снегът ще ме пречисти вероятно:
за някой по-красив, или пък същ живот.
Без въздуха дали ще е приятно?!
Дали ще е приятно и без тоз хомот?!

   XII12

© Северина Даниелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз си падам по миниатюрките, смислените, разбира се!
    Поздрав, Северина!
  • Поздрав! Харесвам кратките стихове...
    Дали ще си свободна, без хомот?...
  • Хубаво. Трезво-меланхолно!?

    "Снегът ще ме пречисти вероятно:
    за някой по-красив, или пък същ живот."

    Поздрав с:

    <a href="https://www.youtube.com/watch?v=3h_doaTYcT4">ЗИМА


    Вдига се мъглата върху белите полета.
    Като кипарис в гробищата
    една камбанария ,която не изглежда истинска,
    определя границата между земята и небето

    Но ти който отиваш, но ти остани
    ще видиш снегът утре ще си отиде
    ще разцъфтят отново миналите радости
    с топлия вятър на едно друго лято

    И светлината изглежда умираща
    в несигурната сянка на едно развитие
    където и зората става вечер
    и лицата изглеждат като восъчни черепи

    Но ти, който отиваш, но ти остани
    и снегът ще умре утре
    любовта пак ще мине близо до нас
    в сезона на глога

    Уморената земя под снега
    спи тишината на тежък сън
    зимата събира нейното усилие
    от хиляди векове, от една антична зора.

    Но ти, който стоиш, защо оставаш?
    Друга зима ще се върне утре
    ще падне друг сняг да утеши полетата
    ще падне друг сняг върху гробищата.


    Песен на Де Андре, в изпълнение на Cecilia Chailly
    </a>

    "Без въздуха дали ще е приятно?!"

    По време на травмата на раждането, плодът остава за известно време без кръв, наситена с кислород. това е ключов - за много неща, момент. Травмата на раждането е в основата на теорията на Ото Ранк.

    "Дали ще е приятно и без тоз хомот?!"

    Освобождението на човека (от "хомоти" е жертвен акт и задължително е свързан със самоотричане. Напр. последната глава на "Бхагавадгита" се нарича "Йога на освобождението чрез самоотричане"

    П.п. А ето оригиналното изпълнение на песента: <a href="https://www.youtube.com/watch?v=MvEwJUoTvxw">Fabrizio De Andrè - Inverno </a> То е по-хубаво, според мен.
  • Замислящ текст!
  • Човек има много терзания но затова ние сме такива!Защото споделяме ,пресъздаваме,творим.И обичаме живота!!!Поздрави за краткия но дълбок стих!!!
  • Камен, не се тревожи, аз винаги се измъквам!
    Мисана, знам че остарелите думички те притесняват. Мен също, до някъде и понякога. Ще се замисля, но губи ритъм, а аз не обичам да се губи ритъма - той е половината от работата. Ще помисля...
    Обръщам се към всички, които ме четат и ще ме четат: моля ви, не коментирайте коментари, които не са отправени към вас! Освен, ако не искате да изкажете съгласие.
    Божура... защо с лошо?!
    Мисана, не ме натрапвай на аудиторията, за да не се случват такива изцепки!
    Ена, няма как предишният ми стих да не е бил по-добър. Бих се притеснила, ако е - разликата им е 2 години. Цифричките отдолу са дата, не означава, че е фрагмент. Радвам се, че си оценила предния като по-добър, така е и според мен. В интерес на истината, след като го написах смятах, че е фрагмент както ти и то остана да си прашасва. От опита ми да го довърша се роди „Живял съм!“, но стана съвсем отделно стихо - още на втория стих. Поствам го сега и само, защото сега осъзнах какво съм написала. Наистина не мисля, че има на къде да се продължава, самодостатъчна си е в моите очи. Не ми се извинявай за откровеността си, призовавам я! И ти благодаря за нея! Не бързам с кратките форми, когато излезе кратка форма - тя наистина идва сама. Аз все още обичам протяжните излияния, ха-ха. Бъди спокойна, в облаците ми е мястото - там съм!
    Христо, съгласна с теб. Но както каза Ена - и на кратките ще им дойде момента
    Радиола, и на мен така ми се струва, между другото...
    Слънчеви усмивки ви пращам на всички -С
  • Струва ми се, че след време ще ти харесат кратките форми повече!Този опит ме навежда на мисълта.
  • Северина, лично на мен по-кратките ти творби ми доставят неимоверно удоволствие и някак ме събират - концентрират ме!
    Четейки дългите - ме разпиляваш! 6 от мен
  • Северина, това XII 12 ми подсказва, че стихото ти е наистина фрагмент... и може би за теб и близките до теб знаят за какво става дума и виждат силата му...
    Предният ти стих беше много по-добър.
    И този не е лош, но не може дори и сравнение да се направи между двата...
    Извинявай, че съм откровена, това, разбира се е само мое скромно мнение, което не те задължава никак. Авторът винаги има право!
    Не бързай с кратките форми, не ги викай, те сами ще си дойдат в точното време... още си толкова ефирна и летяща, с толкова шеметни пориви... не ги приземявай!
    Поздрав!
  • Присъединявам се към мнението на Камен - един много изящен фрагмент!
    Чрез него Северина ни доказва, че е в състояние да казва не по-малко и чрез кратката форма. Защото всички се убедихме с очите си от предишния й текст, че е несъмнен майстор на дългата форма. Пиша най-високата възможна оценка в този сайт за успешен текст - отличен 6 и поздравявам с радост младата поетеса за поредното й брилянтно изпълнение!: Мисана

    П.С. Искам също така да й представя и един алтернативен вариант за евентуална замяна на последния й ред:

    "Дали ще е приятно без хомот?!",

    който в чисто субективното ми възприятие, като че ли, звучи по-стегнато.
Предложения
: ??:??