Снежен стих

Поэзия » Другая

932 0 12

Снежен стих

снегът е стар, безкрайно стар
(като света, като нощта, като гората)
наричам го понякога другар
(понякога го гоня и с метлата)

заравям се в премръзналото му телце
( разтича се и се изплъзва)
подхлъзвам се по бялото лице
(а после смея се през сълзи)

очаквам да се върне пролетта
(комините и те на пръсти се надигат)
присънват ми се виолетови цветя
( и шепоти на чучулиги)

учудвам се на смелостта
( тя всъщност е кокиче)
и мисля си за хиляди неказани неща
( започват винаги с ОБИЧАМ ТЕ)

* наВиолета

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

daik (Георги Динински)

Красиво!!! Поздравления!

2013-05-23T16:49:55+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Много хубаво!

2013-03-01T20:02:03+02:00
valia1771 (Ивон)

Чудесно е!

2013-02-18T21:20:20+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Определено си експерт по скришните работи, Райсън Благодаря Ви, на всички ... Благодаря Ви!

2013-02-18T20:17:34+02:00
rajsun (Райчо Русев)

Комините на пръсти се надигат)))
Мисля, че скобите са излишни, освен ако не са турени нарочно: все едно, че е казано скришом, на ухо)))
Ама какво разбирам аз от скришни работи...
Поздрави!

2013-02-18T19:16:06+02:00