Снежен стих
снегът е стар, безкрайно стар
(като света, като нощта, като гората)
наричам го понякога другар
(понякога го гоня и с метлата)
заравям се в премръзналото му телце
( разтича се и се изплъзва)
подхлъзвам се по бялото лице
(а после смея се през сълзи)
очаквам да се върне пролетта
(комините и те на пръсти се надигат)
присънват ми се виолетови цветя ...