Снежен стих
Снежен стих
снегът е стар, безкрайно стар
(като света, като нощта, като гората)
наричам го понякога другар
(понякога го гоня и с метлата)
заравям се в премръзналото му телце
( разтича се и се изплъзва)
подхлъзвам се по бялото лице
(а после смея се през сълзи)
очаквам да се върне пролетта
(комините и те на пръсти се надигат)
присънват ми се виолетови цветя
( и шепоти на чучулиги)
учудвам се на смелостта
( тя всъщност е кокиче)
и мисля си за хиляди неказани неща
( започват винаги с ОБИЧАМ ТЕ)
* наВиолета
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви, на всички ... Благодаря Ви!