С Н Е Ж И Н К А
Снежинка, родена в безкрая,
устремила се в бързия бяг,
безгрижно щастлива се спуска,
усетила твърдия бряг.
Тя в капка роса се превръща.
Поема я земната гръд.
Спокойно попива във нея
с кръста на бързата смърт.
Какво е светът покрай мене?
Какво е в годината – час?
Какво е снежинка – в безброя?
За Вселената – малкото аз.
© Стойна Димова Все права защищены
Поздравление и спокойна вечер!