29 июн. 2015 г., 17:10

Снежинка

967 0 14

                                                          С Н Е Ж И Н К А

 

 

                                                         Снежинка, родена в безкрая,

                                                         устремила се в бързия бяг,

                                                         безгрижно щастлива се спуска,

                                                         усетила твърдия бряг.

 

                                                         Тя в капка роса се превръща.

                                                         Поема я земната гръд.

                                                         Спокойно попива във нея

                                                         с кръста на бързата смърт.

 

                                                         Какво е светът покрай мене?

                                                         Какво е в годината – час?

                                                         Какво е снежинка – в безброя?

                                                         За Вселената – малкото аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани, благодаря ти за вниманието и позитивния коментар!
    Поздравление и спокойна вечер!
  • Доче, прощавай, че пропуснах името ти в предишния списък. Много ти се радвам, когато ми идваш на гости, защото с тебе сме сродни души!
    Бог щедро да те благослови!
    Ник -благодаря за писмото! Изпратих ти съобщение току-що. Потърси го!
    Богдан - благодаря за вниманието и позитивния коментар!
    Бойко - Благодаря и на тебе, приятелю!
    На всички пожелавам ведро настроение и нови творчески успехи!
  • живот - снижинка

    колко хубаво стихотворение, поздравявам те Стойна
  • Прекрасно произведение! Поздравявам ви за него с това:

    https://www.youtube.com/watch?v=B1YO-q0L630
  • Стойне, мисля, че имаш поща....
    Защо не провериш?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....