С Н Е Ж И Н К А
Снежинка, родена в безкрая,
устремила се в бързия бяг,
безгрижно щастлива се спуска,
усетила твърдия бряг.
Тя в капка роса се превръща.
Поема я земната гръд.
Спокойно попива във нея
с кръста на бързата смърт.
Какво е светът покрай мене?
Какво е в годината – час?
Какво е снежинка – в безброя?
За Вселената – малкото аз.
© Стойна Димова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
