25 дек. 2008 г., 22:31

Снежинки

701 0 3

Снежинки


Снежинки чисти вън валяха,
танцуваха танц на скръбта.
Изморени, на снега лежаха
и очакваха своята съдба.

На пътя ти сънено почиваха,
сънуваха как ги взимаш в ръка,
до вратата ти отиваха,
по прозореца рисуваха цветя.

Колко са мънички те,
а колко е голям светът знаят.
Но вярват във любовта,
а в съня си за тебе мечтаят...

Не, не бързай сред падащия сняг,
не ги отминавай така...
Те единствено искат да знаят
криеш ли в теб обичта?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...