25.12.2008 г., 22:31

Снежинки

700 0 3

Снежинки


Снежинки чисти вън валяха,
танцуваха танц на скръбта.
Изморени, на снега лежаха
и очакваха своята съдба.

На пътя ти сънено почиваха,
сънуваха как ги взимаш в ръка,
до вратата ти отиваха,
по прозореца рисуваха цветя.

Колко са мънички те,
а колко е голям светът знаят.
Но вярват във любовта,
а в съня си за тебе мечтаят...

Не, не бързай сред падащия сняг,
не ги отминавай така...
Те единствено искат да знаят
криеш ли в теб обичта?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...