Dec 25, 2008, 10:31 PM

Снежинки

  Poetry » Love
703 0 3

Снежинки


Снежинки чисти вън валяха,
танцуваха танц на скръбта.
Изморени, на снега лежаха
и очакваха своята съдба.

На пътя ти сънено почиваха,
сънуваха как ги взимаш в ръка,
до вратата ти отиваха,
по прозореца рисуваха цветя.

Колко са мънички те,
а колко е голям светът знаят.
Но вярват във любовта,
а в съня си за тебе мечтаят...

Не, не бързай сред падащия сняг,
не ги отминавай така...
Те единствено искат да знаят
криеш ли в теб обичта?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...