12 янв. 2015 г., 09:19  

Снежна буря вее отзарана

602 0 5

 

Снежна буря вее отзарана,

а как топличко е под юргана!

 

Краченцето навън показах аз,

и дядо Мраз по пръстчето го щипна.

 

- Недей да се закачаш, дядо Мраз,

че ако пак ме щипнеш, ще те ритна!

 

- Опитай да ме ритнеш, малчугане -

подхилва се доволен дядо Мраз -

краче покаже ли се - ще го хвана,

ще те измъкна цял изпод юргана,

и целия ще те нащипя аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно такова е, Ангар!
    Стхчето е напъкно понятно, мило, закачливо.
    Усмихна ме.
    Благодаря ти!
  • Приятно и закачливо!
    Усмихна ме
  • Благодаря ви, Таня и Ася.
    Страхувам се че стихчето ми е непонятно.
    Аз си представям едно момченце, което се е наспало, събудило се е, и много му се иска и с някого да си поиграе, а си няма братче. И думите му към дядо Мраз не са сърдити, а с тях сàмо го предизвиква: хайде, щипни ме де още веднъж,за да се поборим с тебе!
  • Чудничко!
  • Вместо да кръстосваш крак връз крак
    и с дядо Мраз да се закачаш,
    хвани за Африка ти някой влак,
    там в Нил - да видиш -
    крокодил със зъби щрака...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....