Сняг вълшебен заваля,
и разцъфнаха цветя,
не на двора във лехата,
а красиви, по стъклата.
Ледени кристали смели,
ваяха картини бели,
с четка не, а с дъх студен
от нощта им подарен.
Зарисуваха дантели,
паяжинки и кордели,
планини от лед, дворци
като в приказни страни.
Заблестяха, зазвъняха,
песни северни запяха
тез прозорци заскрежени,
от снежинки посребрени.
Вън е мраз, но във дома
грее празнична елха,
огън в печката бумти,
стоплил зимните ни дни.
© Таня Мезева Все права защищены