Гонят се снежинки бели
още рано от зори
и със пухкави къдели
сняг дърветата покри.
Та нощеска да не мръзнат,
под завивка те да спят.
Без листата си ще зъзнат,
че прибра ги есента.
А пък вятърът вилнее,
в танц снежинките върти,
нещо шушне и им пее,
после стихва за да спи.
Спусна се мъглата сива,
бялото потъна в мрак,
но картината красива
утре ще блести от сняг.
© Ани Иванова Все права защищены