Гонят се снежинки бели
още рано от зори
и със пухкави къдели
сняг дърветата покри.
Та нощеска да не мръзнат,
под завивка те да спят.
Без листата си ще зъзнат,
че прибра ги есента.
А пък вятърът вилнее,
в танц снежинките върти,
нещо шушне и им пее,
после стихва за да спи.
Спусна се мъглата сива,
бялото потъна в мрак,
но картината красива
утре ще блести от сняг.
© Ани Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
