Снежна слепота

29 янв. 2019 г., 23:00

Поэзия » Другая

483 1 2

Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.

Главите си наведохме защитно.
Затворихме очи, за да не видим –
снегът валеше някак любопитно.
А ние, без да знаем, го обидихме.

Душите си с качулки ний покрихме,
че чисто бялото все повече ни пречи.
Със жеста си позорно го убихме –
снежинките не станаха човеци.

Avis (Павлина Соколова)

2019-01-30T10:44:08+02:00

Хареса ми. Само за последната строфа имам друго виждане.. ако те интересува - бихме изкоментирали в л.с, за да не философствам тук.
ИнаКалина

2019-01-30T01:34:37+02:00

.. в душите снежно стана...Хареса ми, поздрави Теди.