14 янв. 2024 г., 13:32

Снежна усмивка

600 2 13
 

Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.

Те я хванаха, яхнаха луди шейни,
ски бързоходни обуха и зарисуваха смели
върху снега картините на своите мечти,
които от него са по-ярки и бели.

Зимата доволна яхна коня си вятърен
и препусна, позволила си кратка почивка.
Преди да тръгне, погледна към детето във мен
и подари ми своята снежна усмивка.

09.01.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последният стана супер 😊, но имаше 2-3 толкова безснежни зими, че човечетата бяха с размера на гном, че нямаше материал 🙃
    И мерси, Скити 😊
  • Прави си всяка зима снежковци и запази усмивката на детето в теб!
    Хубаво, е, Георги! Поздравче!
  • Аз си я обичам 😊
    Даже всяка година си имам традиция откакто се помня, минимум по 1 снежен човек да си правя 🙃
    Мерси за хубавите думи, Даниела 😊
  • Тя, снежната зима е вълшебница, нищо че не я долюбват много мои набори ! Ние така дълбоко сме скрили детето в себе си, че тя трудно може да го открие и усмихне. Ти не прави тази грешка, Георги!🥰❄ Поздравления за стиха!
  • Мерси, Влади.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...