ellyst (Ели)
136 867
8 мая 2012 г., 09:52

Снежната кралица 

  Поэзия » Другая
863 0 10

 

Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.


И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.


Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.


И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.



Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг


предположи, че в замъка леден Аз, Кралицата, водя съпруг.


На какво ли не се наслушах  в тая моя проклета вечност.


Всички версии бяха „бездушна”, „отегчена” или „безчовечна”.



Да говорят. Ела, целуни ме. Огледалото е строшено.


Според старо поверие имам точно седем години време.


Оголелите храсти от нерви потреперват сред вълчия лай.


Забрави днес за своята Герда, аз – че скоро ще дойде май.



Не, не плача, топя се отвътре, виж ме, цяла треперя от зной.


Твойте устни до моите плътно ме стопяват и носят покой.


И сред ледено, тихо безвремие, във искрящи постели от сняг,


аз съм твоето мъртво вълнение, ти – спасителният ми бряг.

 

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??