Снежната кралица
Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг
предположи, че в замъка леден Аз, Кралицата, водя съпруг.
На какво ли не се наслушах в тая моя проклета вечност.
Всички версии бяха „бездушна”, „отегчена” или „безчовечна”.
Да говорят. Ела, целуни ме. Огледалото е строшено.
Според старо поверие имам точно седем години време.
Оголелите храсти от нерви потреперват сред вълчия лай.
Забрави днес за своята Герда, аз – че скоро ще дойде май.
Не, не плача, топя се отвътре, виж ме, цяла треперя от зной.
Твойте устни до моите плътно ме стопяват и носят покой.
И сред ледено, тихо безвремие, във искрящи постели от сняг,
аз съм твоето мъртво вълнение, ти – спасителният ми бряг.
© Ели All rights reserved.
