Снежно
Снежно ми е. И твоят образ - блед,
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна,
колкото едно Половин Сърце.
Спря на моето лице, като сълза - безсилна,
а после и на студените ми две ръце.
Снежно ми е. И твоят глас - далечен вик
към едно отдавна обичащо момиче,
в което ти притаено дъх стаи. Лик -
на едно пораснало кокиче,
което ти безмилостно уби.
© Надя Тодорова Все права защищены