Снежно момиче
С тихи стъпки идваш и оставаш в моя сън,
с бяла роба като нежна и красива самодива.
Усмихвам ти се, забравям за студа навън
в очите ми се вглеждаш искренна и дива.
Очакваш в моята прегръдка топлина,
докосваш някак плахо моята ръка.
Прегръщам твоето нежно тяло с тъга,
знам като снега ще си отидеш сутринта.
Но тази нощ е наша, само наша,
целувки страстни, слети две тела.
И любовта усещаме я, не е само ваша,
две тела тръпнат потни от страстта.
На сутринта ще тръгнеш веднага,
а аз ще запомня името ти от снега.
Снежана, ще те изпратя с целувка
и ще те чакам тук или отново в съня!
© Валентин Миленов Все права защищены