21 янв. 2022 г., 13:13

Снежно разпознаване 

  Поэзия
261 3 3

Капе захар снежна, после се топи.

Радост белодрешна вътре в мен попи.

Бяла е земята в лек изящен студ.

Пада Снежко, пада – прелестен и луд.

Иска да го хване рошаво врабче,

на игра го кани.– Чик-чирик. – с гласче.

Ала той препуска в бял небесен впряг,

по пътечки хруска и усещам как

весело ми става без причина. Смях

сякаш че раздава този пухкав прах.

Нищичко не иска, капе си напред

и снежинки плиска, и кристален лед.

А сърцето влиза в снежна тишина,

бялото му свети и се разпозна.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??