Снежно разпознаване
Капе захар снежна, после се топи.
Радост белодрешна вътре в мен попи.
Бяла е земята в лек изящен студ.
Пада Снежко, пада – прелестен и луд.
Иска да го хване рошаво врабче,
на игра го кани.– Чик-чирик. – с гласче.
Ала той препуска в бял небесен впряг,
по пътечки хруска и усещам как
весело ми става без причина. Смях
сякаш че раздава този пухкав прах.
Нищичко не иска, капе си напред
и снежинки плиска, и кристален лед.
А сърцето влиза в снежна тишина,
бялото му свети и се разпозна.
© Милена Френкева All rights reserved.
