15 мар. 2006 г., 22:35

Снимка

872 0 5

Превръщам страниците
на стария албум,
едни познати очи,
кърваво любими.
Знам добре кой си ти.
Бих ли могла да забравя този
когото обичах да безкрай.
Обичах това младежко лице,
колко много спомени
долитат от една стара снимка,
в мойто истинало сърце.
Събрала съм всички мечти
в чаша с лед кафе.
Мъртво море е всичко вече,
дори незнам къде си...
предполагам много на далече.
И остана от всичко
старата вехта снимка,
която от време на време поглеждам,
за да може поне
спомена да го има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...