15 мар. 2006 г., 22:35

Снимка

868 0 5

Превръщам страниците
на стария албум,
едни познати очи,
кърваво любими.
Знам добре кой си ти.
Бих ли могла да забравя този
когото обичах да безкрай.
Обичах това младежко лице,
колко много спомени
долитат от една стара снимка,
в мойто истинало сърце.
Събрала съм всички мечти
в чаша с лед кафе.
Мъртво море е всичко вече,
дори незнам къде си...
предполагам много на далече.
И остана от всичко
старата вехта снимка,
която от време на време поглеждам,
за да може поне
спомена да го има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...