15 мар. 2006 г., 22:35

Снимка

871 0 5

Превръщам страниците
на стария албум,
едни познати очи,
кърваво любими.
Знам добре кой си ти.
Бих ли могла да забравя този
когото обичах да безкрай.
Обичах това младежко лице,
колко много спомени
долитат от една стара снимка,
в мойто истинало сърце.
Събрала съм всички мечти
в чаша с лед кафе.
Мъртво море е всичко вече,
дори незнам къде си...
предполагам много на далече.
И остана от всичко
старата вехта снимка,
която от време на време поглеждам,
за да може поне
спомена да го има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...