15.03.2006 г., 22:35

Снимка

867 0 5

Превръщам страниците
на стария албум,
едни познати очи,
кърваво любими.
Знам добре кой си ти.
Бих ли могла да забравя този
когото обичах да безкрай.
Обичах това младежко лице,
колко много спомени
долитат от една стара снимка,
в мойто истинало сърце.
Събрала съм всички мечти
в чаша с лед кафе.
Мъртво море е всичко вече,
дори незнам къде си...
предполагам много на далече.
И остана от всичко
старата вехта снимка,
която от време на време поглеждам,
за да може поне
спомена да го има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...