16 июн. 2015 г., 23:02

Снимка

748 0 11

 

 

 

(Не)обичайно слънцето не е сферично.

А и сребрее някак. На дървесен фон.

Определено всичко видимо различно е,

щом слънцето приеме формата на ромб.

 

Прекапа заранта на едри капки;

догде примигнах, тя се изваля.

Небрежно килнал слънчевата шапка

денят настъпи с всеобща суетня.

Защото нямат свои дъждобрани,

навсякъде окъпани в роса цветя

изтръскват с' звън главици, разлюляни

от кацнала връз тичинките красота.

Ветрецът бос зашляпа по тревите.

Със странен перленозелен нюанс

засвети въздухът. И птиците откриха

своя "И пеем, и се перчим" фестивал.

Магичен прах, посипан по крилцата

накара насекомите да затанцуват.

Потоци бистри екнаха, разсмяха се.

Хармония навред, и в мен царува. 

 

Как видимо светът е по-различен -

опалесцентен. Уж калейдоскоп, а жив.

Необичайно? Не. А поглед личен.

Познатото ни слънце. През твоя обектив.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А пък аз отивам да издирвам последната (евентуално) на света феичка и ако не я открия, си късам книжките
    Мерси, Ели!
  • Ева, изключително ми е приятно, че си тук!
    Ада Джио, харесването в нашия случай е двупосочно!
    Жоре, нямам пример твое стихо да не ме е впечатлило с образност, идейност и дори естетичност! Така че, заповядай!
    Благодаря ви!
  • Еха! Красота!
  • Чудесно, мога да се преселя тук...
  • Красиво и освежаващо - метафорично..., участвам и аз в този фестивал...!!!
    "Ветрецът бос зашляпа по тревите.
    Със странен перленозелен нюанс
    засвети въздухът. И птиците откриха
    своя "И пеем, и се перчим" фестивал."

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...