Jun 16, 2015, 11:02 PM

Снимка

  Poetry » Other
742 0 11

 

 

 

(Не)обичайно слънцето не е сферично.

А и сребрее някак. На дървесен фон.

Определено всичко видимо различно е,

щом слънцето приеме формата на ромб.

 

Прекапа заранта на едри капки;

догде примигнах, тя се изваля.

Небрежно килнал слънчевата шапка

денят настъпи с всеобща суетня.

Защото нямат свои дъждобрани,

навсякъде окъпани в роса цветя

изтръскват с' звън главици, разлюляни

от кацнала връз тичинките красота.

Ветрецът бос зашляпа по тревите.

Със странен перленозелен нюанс

засвети въздухът. И птиците откриха

своя "И пеем, и се перчим" фестивал.

Магичен прах, посипан по крилцата

накара насекомите да затанцуват.

Потоци бистри екнаха, разсмяха се.

Хармония навред, и в мен царува. 

 

Как видимо светът е по-различен -

опалесцентен. Уж калейдоскоп, а жив.

Необичайно? Не. А поглед личен.

Познатото ни слънце. През твоя обектив.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • А пък аз отивам да издирвам последната (евентуално) на света феичка и ако не я открия, си късам книжките
    Мерси, Ели!
  • Ева, изключително ми е приятно, че си тук!
    Ада Джио, харесването в нашия случай е двупосочно!
    Жоре, нямам пример твое стихо да не ме е впечатлило с образност, идейност и дори естетичност! Така че, заповядай!
    Благодаря ви!
  • Еха! Красота!
  • Чудесно, мога да се преселя тук...
  • Красиво и освежаващо - метафорично..., участвам и аз в този фестивал...!!!
    "Ветрецът бос зашляпа по тревите.
    Със странен перленозелен нюанс
    засвети въздухът. И птиците откриха
    своя "И пеем, и се перчим" фестивал."

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...