16 jun 2015, 23:02

Снимка

  Poesía » Otra
739 0 11

 

 

 

(Не)обичайно слънцето не е сферично.

А и сребрее някак. На дървесен фон.

Определено всичко видимо различно е,

щом слънцето приеме формата на ромб.

 

Прекапа заранта на едри капки;

догде примигнах, тя се изваля.

Небрежно килнал слънчевата шапка

денят настъпи с всеобща суетня.

Защото нямат свои дъждобрани,

навсякъде окъпани в роса цветя

изтръскват с' звън главици, разлюляни

от кацнала връз тичинките красота.

Ветрецът бос зашляпа по тревите.

Със странен перленозелен нюанс

засвети въздухът. И птиците откриха

своя "И пеем, и се перчим" фестивал.

Магичен прах, посипан по крилцата

накара насекомите да затанцуват.

Потоци бистри екнаха, разсмяха се.

Хармония навред, и в мен царува. 

 

Как видимо светът е по-различен -

опалесцентен. Уж калейдоскоп, а жив.

Необичайно? Не. А поглед личен.

Познатото ни слънце. През твоя обектив.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А пък аз отивам да издирвам последната (евентуално) на света феичка и ако не я открия, си късам книжките
    Мерси, Ели!
  • Ева, изключително ми е приятно, че си тук!
    Ада Джио, харесването в нашия случай е двупосочно!
    Жоре, нямам пример твое стихо да не ме е впечатлило с образност, идейност и дори естетичност! Така че, заповядай!
    Благодаря ви!
  • Еха! Красота!
  • Чудесно, мога да се преселя тук...
  • Красиво и освежаващо - метафорично..., участвам и аз в този фестивал...!!!
    "Ветрецът бос зашляпа по тревите.
    Със странен перленозелен нюанс
    засвети въздухът. И птиците откриха
    своя "И пеем, и се перчим" фестивал."

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...