12 авг. 2025 г., 09:41

Снимка на едно геройство

471 7 13

 

На 16 годишния Даниел – помагач

в гасенето на пожара край Сунгурларе

 

Той се представя смутено

с малкото име – Дани.

Чувство на съвест вродено

има. И знам – ще остане!

Гледам младежа на снимка

и се червя с неудобство.

Сякаш ми хвърли примка.

Още дете е, а носи

на огнеборци водица,

даже животни спасява.

Сам си поправя спица

и с колело продължава

през пепелищата прашни

жаждата им да напие.

Истинска кръв, безстрашна

има момчето! А ние?

Гледаме с теб от екрана

пламъци как бушуват

Чуй ме: вода ли стана

нашата съвест? Дочувам

някой че клечката драснал

и предизвикал пожара.

Виж, как детето порасна

за часове пред България!

Оня, пожароизчадният,

в другия свят ще си плаща.

Боже, за съвест съм гладна!

Няма я! И съм уплашена!

Но пренебрегнало раните,

огънят дето оставя,

носи шишетата в раница

Дани. И с дни продължава.

Иска да опровергае

моята черна нагласа.

Аз геройство не правя –

само вода им разнасям!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано и други хора са се почувствали неловко от бездействието си, като са видяли какво прави това момче, Доче! Трябва да имаме вяра в новото поколение!👍♥️
  • Всички трябва да се поучим от това дете. Безкористното желание да помагаш е толкова рядко в днешно време. Поздравления за позицията Мари!
  • Аз изпратих стихотворението и до Флагман - Бургас, там излезе два часа след като беше написано, но не знам дали някой друг сайт го е прихванал и разпространил, Пепи. На твоето мнение съм - повече хора трябва да научат за тихото геройство на това дете.🥰👍♥️
  • Момчето си каза, че родителите са го научили така. Този стих трябва да сгигне и до тях, и до всички, защото добрият пример трябва да се подкрепя и му се дава гласност.
  • Благодаря сърдечно, Акеми!♥️ Усетих твоята загриженост за бъдещето на България!🙏😍

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...