26 мар. 2021 г., 17:50

Снимки на стената …

488 1 0

Не са акварел.

Ни живопис….

Не са дори репродукции

на Моне, Дега или Майстора.

Не просто снимки…

Нов летопис!

Импровизирана  галерия на стената.

На моите деца – децата!

Чифт любими очи от всяка рамка се смеят.

Топли лъчи, които животворно ме греят.

Шедьоври!

Стена за спасение в дните тревожни…

На дървото на живота сте клонките млади.

Стръкчета тревици в далечни ливади…

Стимул за живот, вдъхновение!

И след мен… моето продължение!

Мечтайте!

Обичайте!

Бъдете!

Летете!

А ако се уморят крилете  

и потърсите гнездо за почивка…

тук е!

Тук са живи всички спомени!

Това е дървото с вашите корени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...