26 мар. 2021 г., 17:50

Снимки на стената …

484 1 0

Не са акварел.

Ни живопис….

Не са дори репродукции

на Моне, Дега или Майстора.

Не просто снимки…

Нов летопис!

Импровизирана  галерия на стената.

На моите деца – децата!

Чифт любими очи от всяка рамка се смеят.

Топли лъчи, които животворно ме греят.

Шедьоври!

Стена за спасение в дните тревожни…

На дървото на живота сте клонките млади.

Стръкчета тревици в далечни ливади…

Стимул за живот, вдъхновение!

И след мен… моето продължение!

Мечтайте!

Обичайте!

Бъдете!

Летете!

А ако се уморят крилете  

и потърсите гнездо за почивка…

тук е!

Тук са живи всички спомени!

Това е дървото с вашите корени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...