Не са акварел.
Ни живопис….
Не са дори репродукции
на Моне, Дега или Майстора.
Не просто снимки…
Нов летопис!
Импровизирана галерия на стената.
На моите деца – децата!
Чифт любими очи от всяка рамка се смеят.
Топли лъчи, които животворно ме греят.
Шедьоври!
Стена за спасение в дните тревожни…
На дървото на живота сте клонките млади.
Стръкчета тревици в далечни ливади…
Стимул за живот, вдъхновение!
И след мен… моето продължение!
Мечтайте!
Обичайте!
Бъдете!
Летете!
А ако се уморят крилете
и потърсите гнездо за почивка…
тук е!
Тук са живи всички спомени!
Това е дървото с вашите корени!
© Даниела Виткова Всички права запазени