Той мачкаше думите. Често избираше
най-калните и най-пиперливите.
Раздаваше ги на осемте си жени.
И за деветата няколко скриваше.
Друг път галеше думите. Като агънца.
Нощем с бели листа ги завиваше.
Пъхаше няколко под възглавницата,
под одеялото - да не настинат.
Двечки му бягаха. Най-тихите.
Дето най-рядко се ползват за рими.
Снощи му кацнаха
на езика ...