30 дек. 2010 г., 20:08

Снощи си мислех за теб

1.4K 0 29

Снощи си мислех за теб,

даваха нашия филм,

онзи със блудкав сюжет,

който ни беше любим.

 

Днеска се сетих за теб,

пускаха френска естрада,

някога нежен поет

писал за снегопада.

 

Всичко напомня за теб

и ъгъла в празната стая

мисли от първия ред

твоето име дълбаят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познато ми е усещането...
    Поне използвай емоциите, за да твориш красоти.
    Усмихни се на прекрасните спомени. Прегръщам те!
  • Благодаря ти, Стеф!Така е, когато нещо много ни липсва всичко ни напомня за него. Другото заглавие можеше да бъде -Обсебена.
  • Вчера, днес и утре...
    А него все го няма...
  • ЧНГ, Нели!Радвам се да те видя на моята страничка!
  • Очарованието на спомена и леката тъга - много те бива в това, Ивон!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...