30 дек. 2010 г., 20:08

Снощи си мислех за теб

1.4K 0 29

Снощи си мислех за теб,

даваха нашия филм,

онзи със блудкав сюжет,

който ни беше любим.

 

Днеска се сетих за теб,

пускаха френска естрада,

някога нежен поет

писал за снегопада.

 

Всичко напомня за теб

и ъгъла в празната стая

мисли от първия ред

твоето име дълбаят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познато ми е усещането...
    Поне използвай емоциите, за да твориш красоти.
    Усмихни се на прекрасните спомени. Прегръщам те!
  • Благодаря ти, Стеф!Така е, когато нещо много ни липсва всичко ни напомня за него. Другото заглавие можеше да бъде -Обсебена.
  • Вчера, днес и утре...
    А него все го няма...
  • ЧНГ, Нели!Радвам се да те видя на моята страничка!
  • Очарованието на спомена и леката тъга - много те бива в това, Ивон!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...