kesten80 (Кавалер)
45 11
16 окт. 2011 г., 17:32

Сняг 

  Поэзия » Пейзажная
545 0 2

Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.

Вървя и чувам Аз единствено
на своите ботуши тропота.
И тайничко наум си мисля
за лошите неща във хората.

Поглеждам бавно към часовника;
как мудно влачи се стелката!
Но нещо мене грабва погледа,
попадайки на циферблата.

Снежинка. След нея втора пада.
Накрая се излива водопад.
Усмихвам се. Приятна изненада:
(забравям всичко лошо) Първи сняг.

© Кавалер Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??