Oct 16, 2011, 5:32 PM

Сняг 

  Poetry » Landscape
497 0 2

Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.

Вървя и чувам Аз единствено
на своите ботуши тропота.
И тайничко наум си мисля
за лошите неща във хората.

Поглеждам бавно към часовника;
как мудно влачи се стелката!
Но нещо мене грабва погледа,
попадайки на циферблата.

Снежинка. След нея втора пада.
Накрая се излива водопад.
Усмихвам се. Приятна изненада:
(забравям всичко лошо) Първи сняг.

© Кавалер All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??