Сняг
Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.
Вървя и чувам Аз единствено
на своите ботуши тропота.
И тайничко наум си мисля
за лошите неща във хората.
Поглеждам бавно към часовника;
как мудно влачи се стелката!
Но нещо мене грабва погледа,
попадайки на циферблата.
Снежинка. След нея втора пада.
Накрая се излива водопад.
Усмихвам се. Приятна изненада:
(забравям всичко лошо) Първи сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кавалер Всички права запазени
