kesten80 (Кавалер)
45 11
16.10.2011 г., 17:32 ч.

Сняг 

  Поезия » Пейзажна
477 0 2

Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.

Вървя и чувам Аз единствено
на своите ботуши тропота.
И тайничко наум си мисля
за лошите неща във хората.

Поглеждам бавно към часовника;
как мудно влачи се стелката!
Но нещо мене грабва погледа,
попадайки на циферблата.

Снежинка. След нея втора пада.
Накрая се излива водопад.
Усмихвам се. Приятна изненада:
(забравям всичко лошо) Първи сняг.

© Кавалер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??