9 мар. 2010 г., 12:35
Сняг
Сняг
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света
под заскрежено зимно одеяло.
Замръзнала студена красота.
Префинена. До филигранност крехка.
Във сняг овеществена самота.
Водата посинял от болка лед е.
А аз съм като струна на роял,
натегната докрай от акордьора.
И тръпна. И трептя. И ми е жал
за малкото врабченце на стобора.
Та то трепери също като мен.
И също като мен му е студено.
Човек и птица, зиме са в тандем...
И двамата мечтаят за зелено.
© Александър Калчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Врабчетата се радват на трохичка,
дори да е опарила за мъничко крилото.
Във друг живот не сме ли били птичка?
Гладно ми пресяда думата - защото...
Страхотен стих! -
Човек и птица, зиме са в тандем...
И двамата мечтаят за зелено.
!!!
-
^^^ "Водата посинял от болка лед е."
Благодаря! -
!!!!!!
-
!!!
Майсторски написано.
Много харесах, въпреки че обичам зимата и снега. -
хареса ми
-
"Водата посинял от болка лед е."
-
!*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!