alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
9.03.2010 г., 12:35 ч.

Сняг 

  Поезия » Философска
654 0 9

Сняг

              на Петя 

 

Опротивя ми тая белота.

До гуша ми дойде от снежно бяло.

Почти стерилен станал е света

под заскрежено зимно одеяло.

 

Замръзнала студена красота.

Префинена. До филигранност крехка.

Във сняг овеществена самота.

Водата посинял от болка лед е.

 

А аз съм като струна на роял,

натегната докрай от акордьора.

И тръпна. И трептя. И ми е жал

за малкото врабченце на стобора.

 

Та то трепери също като мен.

И също като мен му е студено.

Човек и птица, зиме са в тандем...

И двамата мечтаят за зелено.

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??