Сняг
Сняг
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света
под заскрежено зимно одеяло.
Замръзнала студена красота.
Префинена. До филигранност крехка.
Във сняг овеществена самота.
Водата посинял от болка лед е.
А аз съм като струна на роял,
натегната докрай от акордьора.
И тръпна. И трептя. И ми е жал
за малкото врабченце на стобора.
Та то трепери също като мен.
И също като мен му е студено.
Човек и птица, зиме са в тандем...
И двамата мечтаят за зелено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
