Сняг в софийското поле белее
Сняг
в софийското поле белее.
Над снега бесило се чернее,
а под него - рус перчем се вее!
А отгоре,
откъм небесата,
гледа ни на Дякона душата!
Тя не мигна
в страх от зли закани!
Тя не трепна
в страх пред зли тирани!
Тя за милост дума не пророни,
и сълза от жалост не отрони!
Несломима, горда бе, обаче
днес ни гледа и навярно плаче!
Че поробена е пак земята,
за която падна Караджата
и кръвта на Ботев бе пролята!
Че - като черкезки банди -
роми
вършат по селата ни погроми!
Че, след век,
от българското племе,
няма да остане лек за семе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
)
