Сняг в софийското поле белее
Сняг
в софийското поле белее.
Над снега бесило се чернее,
а под него - рус перчем се вее!
А отгоре,
откъм небесата,
гледа ни на Дякона душата!
Тя не мигна
в страх от зли закани!
Тя не трепна
в страх пред зли тирани!
Тя за милост дума не пророни,
и сълза от жалост не отрони!
Несломима, горда бе, обаче
днес ни гледа и навярно плаче!
Че поробена е пак земята,
за която падна Караджата
и кръвта на Ботев бе пролята!
Че - като черкезки банди -
роми
вършат по селата ни погроми!
Че, след век,
от българското племе,
няма да остане лек за семе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
)
