Денят, до вчера топъл,
сърдито се навъсва.
Непреходно, без вопъл,
виж! – сняг навън забръска.
И няма златна есен
със багрите в гората.
Тъй аз – щастлив и весел,
днес в плен съм на тъгата.
Навярно ще прескоча
с мезето в мой комшия.
Той вино ще наточи
и греяна ракия.
И карти ще разбърка
по навик. Няма мента.
Не с тези многоръки
играчи в парламента.
Ще гледаме прогнози
в обърнатите чаши,
а с малките залози
и бедност не ни плаши!
© Иван Христов Все права защищены