16 oct 2011, 23:40

Сняг забръска

  Poesía » Otra
1.2K 0 10

Денят, до вчера топъл,

сърдито се навъсва.

Непреходно, без вопъл,

виж! – сняг навън забръска.

 

И няма златна есен

със багрите в гората.

Тъй аз – щастлив и весел,

днес в плен съм на тъгата.

 

Навярно ще прескоча

с мезето в мой комшия.

Той вино ще наточи

и греяна ракия.

 

И карти ще разбърка

по навик. Няма мента.

Не с тези многоръки

играчи в парламента.

 

Ще гледаме прогнози

в обърнатите чаши,

а с малките залози

и бедност не ни плаши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...