Денят, до вчера топъл,
сърдито се навъсва.
Непреходно, без вопъл,
виж! – сняг навън забръска.
И няма златна есен
със багрите в гората.
Тъй аз – щастлив и весел,
днес в плен съм на тъгата.
Навярно ще прескоча
с мезето в мой комшия.
Той вино ще наточи
и греяна ракия. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up