Денят, до вчера топъл,
сърдито се навъсва.
Непреходно, без вопъл,
виж! – сняг навън забръска.
И няма златна есен
със багрите в гората.
Тъй аз – щастлив и весел,
днес в плен съм на тъгата.
Навярно ще прескоча
с мезето в мой комшия.
Той вино ще наточи
и греяна ракия.
И карти ще разбърка
по навик. Няма мента.
Не с тези многоръки
играчи в парламента.
Ще гледаме прогнози
в обърнатите чаши,
а с малките залози
и бедност не ни плаши!
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
