И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи.
Слепеят очите от снежни лъчи
Покри тишината и всякакъв звук...
А ето, че вече пързаля се внук.
Душата, човече, от бяло блести
и зимната радост във мене листѝ.
Не идва опасен от слънцето пек.
Израсна пред мене и снежен човек. ...