Сняг
И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи.
Слепеят очите от снежни лъчи
Покри тишината и всякакъв звук...
А ето, че вече пързаля се внук.
Душата, човече, от бяло блести
и зимната радост във мене листѝ.
Не идва опасен от слънцето пек.
Израсна пред мене и снежен човек.
И радост изпълва кристален простор.
На сняг ми мирише във градския двор.
И дишам с гърдите аз въздуха свеж,
а топлата пара превръща се в скреж.
Отгоре надолу шейната лети –
остават след нея и двойни следи.
Денят си отива към залеза бос
под мишница бяла със зимния гост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
