26.01.2017 г., 13:17

Сняг

692 0 4

И трети ден вече обилно валя,

и всичко отгоре съвсем побеля.

Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,

и няма да чуеш ти зимни петли.

 

От бяло по-бяло. И чисто. Личи.

Слепеят очите от снежни лъчи

Покри тишината и всякакъв звук...

А ето, че вече пързаля се внук.

 

Душата, човече, от бяло блести

и зимната радост във мене листѝ.

Не идва опасен от слънцето пек.

Израсна пред мене и снежен човек.

 

И радост изпълва кристален простор.

На сняг ми мирише във градския двор.

И дишам с гърдите аз въздуха свеж,

а топлата пара превръща се в скреж.

 

Отгоре надолу шейната лети –

остават след нея и двойни следи.

Денят си отива към залеза бос

под мишница бяла със зимния гост.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...