Сняг
И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи.
Слепеят очите от снежни лъчи
Покри тишината и всякакъв звук...
А ето, че вече пързаля се внук.
Душата, човече, от бяло блести
и зимната радост във мене листѝ.
Не идва опасен от слънцето пек.
Израсна пред мене и снежен човек.
И радост изпълва кристален простор.
На сняг ми мирише във градския двор.
И дишам с гърдите аз въздуха свеж,
а топлата пара превръща се в скреж.
Отгоре надолу шейната лети –
остават след нея и двойни следи.
Денят си отива към залеза бос
под мишница бяла със зимния гост.
© Никола Апостолов All rights reserved.
