Собствена клада
Къде ли съм, търся се тук и сега,
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам,
не чуждите щения да разсъбличам.
Среща със себе си искам да случа -
безплътна и истинска. Да се науча
на себеобичане, себепознаване.
Да се отърся от себераздаване.
Среща със себе си днес ми е нужна,
витая в чуждото сякаш ненужна.
Да видя жената, ала не в отражение,
а такава, каквато съм по рождение.
Да започна на чисто, на своя бял лист
да запиша и думата „егоист“.
...
Пътуване, лутане между Рая и Ада,
изгаря човекът на своята клада…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
