14 февр. 2024 г., 09:54

Социализиран самотник

443 0 0

 

 

Социализиран самотник

 

Вземам телефона си в ръка,

приплъзвам с пръсти по екрана.

В миг отваря се една уста...

потъвам в една страна мечтана.

 

И безброй снопове от светлина

на пейзажи и усмихнати лица,

омайват ме със красота и ведрина,

пъстри като великденски яйца.

 

Една мелодия, моя и любима

ме събужда от този миг красив.

Изниква на екрана, отвъд океана,

мой близък и приятел, тъй учтив...

 

Превъртайки като на покер автомат

сменям писания, картини и реклами...

А очите жадно преглъщайки отпиват

жадуваната красота за душа ми.

 

Някой от реалността, който е видял

множества истории от други светове,

открива във видео, това което е мечтал

и гледам аз в забрава като че от векове...

 

В търсене на любовта избирам

да докосна хора, надежди и съдби.

Сърце ми ги приема и не разбира, 

и наивно, и самотно си скърби.

 

Прекарвам времето си с телефона...

минават неусетно много часове.

Но разбирам, че не мога да запълня

с екрана моята дупка в сърце.

 

09.02.24г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Митко Бургазов Малчо Малешков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...